Марио Жардел: пропих се и се предозирах с кокаин след Мондиал 2002
Двукратният носител на „Златната обувка“ разказа пред „Гадзета дело спорт“ как пропуснатият Мондиал 2002 го е довел до депресия, алкохол и кокаин.
Марио Жардел, който през 2010 г. беше част от Черно море, призна в интервю пред „Гадзета дело спорт“, че е изпаднал в тежка депресия, след като не е получил повиквателна за националния отбор на Бразилия за Мондиал 2002. Бразилският нападател, двукратен носител на „Златната обувка“ за сезоните 1998/99 и 2001/02, разказа, че е търсил изход в алкохола, а по-късно и в кокаина, и е стигнал до предозиране, което почти му е отнело живота.
Самият той свързва началото на проблемите си именно с липсата на повиквателна от тогавашния селекционер Луиш Фелипе Сколари:
„И до днес се чудя защо Луиш Фелипе Сколари не ме извика за Мондиал 2002. В края на 90-те и в началото на новия век бях сред петимата най-добри нападатели в света. В Порто вкарах 168 гола в 175 мача за четири години, а в сезона преди Световното първенство в Южна Корея и Япония отбелязах 55 попадения в 42 двубоя за Спортинг (Лисабон), печелейки втората ми „Златна обувка“. Разбирам, че имаше някои феноменални играчи в този състав на Бразилия, но заслужавах повиквателна. Впоследствие изпаднах в депресия и започнах да пия алкохол прекомерно.“
Жардел допълва, че животът му се е сринал и извън терена – първата му съпруга го напуснала, а той имал и проблеми с попечителството върху детето им. „Чувствах се сякаш всичко ми се изплъзваше, но най-лошото тепърва предстоеше“, казва той. През лятото на 2003 г. опитал кокаин по време на ваканция, тъй като нямало допинг проверки, и признава, че му е харесало, защото го карало да се чувства жив, а не депресиран. Последвал период, в който стоял буден цяла седмица, предозирал и оцелял благодарение на приятел, който бил с него.
По думите му това е бил моментът, в който ударил дъното. Прекарал месеци в разговори с психиатри, а изходът дошъл, когато срещнал втората си съпруга Сандра. „Тя ме накара да разбера смисъла на живота и сега съм щастлив. Децата ми се гордеят с мен. Не от това, което съм направил, а от начина, по който съм го преодолял. Често говоря с тях за това колко е важно да се пита семейството за помощ, когато е необходимо, както и за вярата в Бог и за силата на волята“, казва още бразилецът.
В интервюто той разкрива и че се е разминал с трансфери в Барселона и Милан. „С Галатасарай и Порто вкарах четири гола в пет мача срещу „росонерите“. Някой ми каза, че Силвио Берлускони искал да ме доведе в Милан, защото имал слабост към голмайсторите. Това беше в периода, в който ме наричаха Супер Марио. Аз обаче не подписах заради някакви бюрократични проблеми, за които въобще не подозирах“, обяснява Жардел.
Какво означава това
За българската публика името на Жардел е свързано най-вече с краткия му престой в Черно море през 2010 г. – любопитна спирка от кариерата на нападател, чиито голове в Порто и Спортинг го превърнаха в един от най-резултатните футболисти в Европа в края на 90-те и началото на новия век. Двете „Златни обувки“ и статистиката, която самият той цитира, обясняват защо отсъствието му от състава на Бразилия за Мондиал 2002 е било толкова тежък удар за него.
Разказът му показва и другата страна на онази кариера – сривът след най-силния му сезон, от който самият играч проследява пътя към алкохола и кокаина. Историята му за проваления трансфер в Милан и за пропуснатия Мондиал остава като обяснение на думите му защо е потърсил помощ и как семейството е било решаващото за възстановяването му.
